СЛАВНО МИНАЛО
Симовличното начало на Божурище поставя Указ №2 от 2 януари 1897 година на княз Фердинанд, който постановява учредяването на Конно-военно-ремонтното депо – село Гурмазово, прераснало през 1908 година в Конезавод. Почти едновременно с него се появяват и домовете на първите работници, занаятчии и търговци, основатели на селището.
Развитието на съвременната община Божурище и общинския център град Божурище е свързано с трите симвoла: Конят – символизиращ коневъдството и конния спорт, самолетът – люлката на българската авиация и омайното цвете божур – обагрящо всяка пролет околностите на града, откъдето носи името си.
Община Божурище се състои от 10 населени места, от които 9 са села. Общината се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област. Разположена е на площ от 143 кв.км. в западната част на Софийското поле.
Образованието и възпитанието на най-малките граждани в общината са неразделна част от нейното настояще и бъдеще. Първото училище в Божурище се открива през 1913 г., в Конезавода, a през 1937 г., с безценната помощ на военнослужещите и доброволната помощ на населението, се завършва сградата на училището. Най-малките посещават детските градини – „Буратино“ и „Детелина“. Свободният и артистичен дух на жителите на община Божурище, намира своя дом в НЧ „Христо Ботев – 1934“, което е средище на културния живот. То се отличава с красивия си Бароков стил и широкия спектър от дейности на активно работещите състави и групи към него. Останалите читалища в общината и до днес възраждат и продължават традициите на шопския фолклор и библиотечното дело, като най-развито е читалището в Божурище.
Очаквани и желани от всички са празниците на населените места. Най-забележителният сред тях, с най-голяма помпозност, мащаб и организация е Празникът на Божура, който от 1981 година се празнува ежегодно. По традиция, празникът се провежда в последната събота на месец май.
Историята на общината е свързана и с живота на цяла плеяда художници, работили и творили там. Единият от тях е известният в цял свят художник Димитър Казаков – НЕРОН и скулпторът Аспарух Славков.
Развитието на града с име на цвете е неразделна част от историята на българската авиация и самолетостроене. Равнината, на която се намира градът привлича командването на българската авиация още при нейното създаване. С времето се превръща в първата авиационна база, като изграждането ѝ дължим на първия дипломиран български пилот – майор Симеон Петров. В нея се конструират и построяват първите самолети, дали началото на българското самолетостроене – ДОГАН (СОКОЛ) и ДАР. Творческият път на първия български летец, теоретик и конструктор АСЕН ЙОРДАНОВ,тръгва от Божурище. Написвайки множество трудове за обучение на пилоти, той достига върховете на световната слава. За него известният астронавт Нийл Армстронг казва: „КАКТО АЗ, ТАКА И ВСИЧКИ АМЕРИКАНСКИ АСТРОНАВТИ СМЕ СЕ УЧИЛИ ОТ ЙОРДАНОВ НА АВИАЦИЯ!“
По-горди от това в тази сфера, не можем и да бъдем!
В историята на града и в това как ще се запомни Божурище, несъмнено стои конният спорт. На известната в цял свят конно-спортна база „Генерал Крум Лекарски“, ежегодно се провеждат национални първенства и международни турнири. От 1990 г., насам, среща си дават участниците в кръговете за световната купа по прескачане на препятствия (FEI).
Откъс от книгата „АЗ ……И ПИКАСО”, автор Георги Станков