НА 19 ФЕВРУАРИ 2023 ГОДИНА ПОЧЕТОХМЕ ПАМЕТТА НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА – ВАСИЛ ЛЕВСКИ!

В парк “Божура”, заедно с наши съграждани, деца и военнослужещи, отбелязахме 150-тата годишнина от смъртта на Апостола на свободата!

Заедно с военнослужещите от Военно Формирование 34630 и събралите се наши съграждани и техните деца, поднесохме венци и цветя в знак на почит и уважение към делото на Левски.

Невероятните деца от ДГ “Буратино“ и ДГ „Детелина“, изпълниха рецитал, изцяло посветен на Апостола.

Нека извършваме добри дела и да следваме примера, и завета на нашите най-светли исторически образи!

Поклон пред паметта на Апостола!

Дякон Васил Левски

О, Майко моя, родино света!

Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?

Гарване и ти, птицо проклета,

над чий там гроб тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня;

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня!

Плачи! Там близо до град София

вида аз стърчи черно бесило.

И твоят един син, Българио,

виси на него… Със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен.

Вихрове гонят тръни в полето

и студ, и мраз – плач безнадежден!

Навяват на теб, теб на сърцето!

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в мъглата;

старци са богу молат горещо,

жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка сила

твойте тиране скриха в земята!

О, майко моя, родино мила,

плачи за него, кълни съдбата!

Това е първият вариант на стихотворението “Обесването на Васил Левски”. Публикуван е във в. “България”, г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в “Календар за 1876 година” под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в “Съчинения на Христо Ботйов” под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.