Ден на здравето

РЗИ – Софийска област предоставя материал във връзка с 10 май Световен ден на здравето, на тема: „Здраве за всеки чрез спорт и физическа активност.“ 

10 май  Световен ден на здравето

„Здраве за всеки чрез спорт и физическа активност.“

Съвремието ни изисква максимално интегриране на физическата активност  повсеместно в ежедневието на хората. Терминът «Физическа активност» описва всяко движение на тялото, извършвано от скелетната мускулатура, което води до разход на енергия, превишаващ този в покой. «Упражнението» е съставна част на физическата активност. Определя се като планирано, структурирано и повтарящо се движение на тялото, извършвано за подобряване или поддържане на един или повече елементи на физическата форма. Съществуват множество форми на физическа активност: упражнения,  спорт, игра, изучаване и практикуване на народни, “латино”, спортни и др. видове танци. Активният живот включва: ходене, ремонти в дома, работата в градината, разхождане на домашни любимци и други форми на дееспособност, без излишно напрежение и в безопасни граници. Когато физическата активност се превърне във потребност, тя подобрява индивидуалното здраве, чрез нормализиране показателите на кръвното налягане, кръвната захар и холестерола, постигат се добър външен вид, добро настроение, здрава костна система.

            Подготовката за провеждане на физическа активност включва: загряване, – 5-10 мин., натоварване – 15-40 мин., охлаждане – 5-10 мин. Важно е да се знае, че колкото по-малко трениран е индивида, толкова по-важна е фазата на загряване.

1.Физическата активност може да бъде с висока интензивност (практикуването на спорт). Обмяната на веществата се повишава най-малко 6 пъти в сравнение с основната. Включва движения на големи мускулни групи 3 пъти седмично по 20 мин. през ден, с изпотяване и задъхване.        

2. Физическа активност с умерена интензивност – такъв тип активност, която повишава пулса, създава усещане за загряване и предизвиква леко задъхване (напр. бързо ходене). Обмяната на веществата се повишава над 4 пъти в сравнение с основната. Ходене със скорост 6-6,5км/час поне 5 пъти седмично по 30 мин. Практикувана редовно, тя  е най-ефективният и най-комфортен начин да бъде извличана полза за здравето.
3. Ниска физическа активност – която повишава обмяната 2-3 пъти. /по-малко от 30 минути седмично/.

Препоръчителната двигателна активност за хора над 65 години със задоволителна физическа форма, включва упражнения за подобряване равновесието и координацията на движенията, както и такива за подобряване на стойката  – през 3 и повече дни седмично, както и за превенция на остеопоротични фрактури,  съгласувани с личните лекари.

При наличие на хронични заболявания е необходимо прилагане на индивидуална програма за двигателна активност, като по препоръка на личния лекар се провежда „лечебна физкултура от професионалисти и продължава самостоятелно вкъщи.

Страните членки на Световната здравна организация (СЗО), сред които и България, ежегодно провеждат инициативи за популяризиране на различни форми на дееспособност, туризъм и спорт, посветени на физическата активност. Обездвижването формира 3.5% от глобалното бреме на болестите в Европейския регион на СЗО (от 1.8% до 5.6% за отделните страни) и е причина за 3.3-11.2% от всички смъртни случаи. За България тези показатели са съответно  4.3% и 7.7%. С недостатъчна физическа активност в света са над 60% от населението. Не практикуват никакъв спорт около 50% от европейците, като с най-висок дял е България (82%), следвана от Гърция (79%), Унгария (71%), Румъния (69%), Италия (67%), Полша (66%) и Латвия (65%).

Ограничаването на физическа активност и обездвижването, успоредно с нездравословното хранене и други поведенчески фактори на риска, са причина за по-висока заболеваемост и смъртност  от социално-значимите заболявания исхемична болест на сърцето, мозъчносъдова болест, диабет тип ІІ, хипертонична болест, злокачествени новообразувания, остеопороза и др.

 Редовната двигателна активност с умерена интензивност води до увеличаване на очакваната продължителност на живот в добро здраве с 8-10 години, факт обоснован върху научни световни и национални проучвания.

Насърчаването на хората за доброволна положителна промяна на начина си на живот, спортувайки от най – ранна детска и училищна възраст, цели постигане на оптимално здраве за всеки през целия живот и е в унисон с призива на СЗО „Заедно за здраве“. Тази стъпка гарантира успешно справяне със задачите на ежедневния живот, тъй като физически активните индивиди имат нисък риск от възникване на ХНБ, защото поддържат висока кардио – респираторна издръжливост, добра мускулна сила, гъвкавост и якост на костната система, висока психическа стабилност, добра форма и добро  самочувствие.

Редовната двигателна активност с умерена интензивност води до увеличаване на очакваната продължителност на живот в добро здраве с 8-10 години.

Принципите на ефективната промоция на “физическата активност” се осъществяват на практика, с ежегодната подкрепа на здравните институции, общинските структури, училища и детски заведения,  неправителствения сектор, бизнеса, съсловните организации и медиите.

Във връзка със Световния ден на здравето, заедно с Регионална здравна инспекция- Софийска област, предоставяме тематичен здравно-информационен материал. През целия месец предстоят различни инициативи посветени на темата.  

„Здраве за всички и навсякъде“

       Вече 70 г. след ратификацията на Устава на Световната здравна   организация /СЗО/ на 7 април1948 г., лекарите и здравните работници от 194 държави, включително Република България, честват своя професионален празник. По традиция, тази най-важна дата в календара на СЗО, ежегодно се обвързва с множество амбициозни и вълнуващи международни здравно-информационни и здравно-образователни кампании, насочени към възпитаване и приобщаване на общностите към духа на градивната здравна култура, с цел прилагане на нейните принципи в живота.

Емблематичният лозунг „Здраве за всички“ е предопределен от стратегическия подход на СЗО към повсеместен прогрес в други, свързани със здравето значими свери на устойчиво обществено развитие. Осигуряването на всеобщ, обезпечен достъп до основни и качествени  здравни грижи, рефлектира положително върху очакваната продължителност на живота, защитата от эпидемии, мащабите на бедността, заплахата от глад и създаване на работни места. Направляването на инвестиции за здраве на глобално и местно равнище е сред приоритетите на СЗО и службите на ООН, предвид установени тревожни статистически данни: половината човечество, все още няма достъп до здравеопазване. В перспектива, до 2023 г. един милиард души по света трябва да получат здравен достъп, според прогнозите и указанията на двете световни организации.

В тази връзка, генералният директор на СЗО господин Тедрос Гебрейесус апелира: „Никой не е длъжен да прави избор между смъртта и финансовите затруднения. Никой не е длъжен да избира между закупуването на лекарства и закупуването на храна “. Това послание е напълно в синхрон с мотивацията на отделните страни членки, за интегриране на качествено здравеопазване в ежедневието на хората. Доброволни хуманитарни организации от типа „Лекари без граница“, работят за осигуряване на майчиното и детско здраве, борбата с епидемии, травмите, вредните за здравето последици от замърсяването на околна среда  в мирновременни и военновременни условия – във всяка точка на Земното кълбо.

Международният ден на здравето е създаден с цел да привлича ежегодно общественото внимание към значим, детерминиран от СЗО здравен проблем, с цел колективно придвижване и преодоляване в обозримо бъдеще.

Например през 2012 г. темата на 7-ми април бе: Пропагандиране на пълноценен начин на живот в добро здраве за хората от всички поколения, независимо от социално положение, възраст и пол. През 2015 г. и 2016 г. акцентът бе върху качеството на храните, здравословно и балансирано хранене, безопасността на предлаганите в магазини и пазари продукти.

Хора, страдащи от едни или други, особено от хронични, социално значими болести, на практика ежедневно се сблъскват с множество проблеми от различно естество, които ги  отдалечават от пълноценен  живот и същевременно обременяват тяхното обкръжение с извънредни грижи и тревоги.

Един от стълбовете на общественото здравеопазване – профилактиката на болестите  е мощно средство в борбата за по-добро здраве и просперитет на хората по света.   Международният ден на здравето 7-ми април е повод,  жизнерадостния  призив: „Вместо с пролетна умора, посрещни сезона с настроение и прилив на енергия!“  да се превърне в реалност и предизвикателство за избор на здравословен стил на живот сега и в бъдеще.