Храбърско е село в Община Божурище, Софийска област, намира се в Западна България.
Намира се в североизточното подножие на планината Вискяр, на 19 км северозападно от София. Селото се намира на 4,4 км. от Европейския път Е80 с изграден пътен възел, без да трябва да се пресича насрещното платно.
Не е известна точната дата на възникването на селото. Допуска се, че е образувано още преди османската власт.
Легендата разказва, че по времето на царуването на княз Борис I, по тези места живеели двама братя на име Хар и Хер и сестра им Белла. Земите им се простирали от с. Мало Бучино до с. Банище.
След време братята и сестрата разделили земите си. Хер и неговото потомство дало начало на с. Хераково. Сестрата Белла образувала с. Белица, а брат им Хар със своята дружина се сражавали храбро с враговете и селото им било наречено Храбърско.
От начало то било на мястото на днешния квартал „Старо село“, покрай Европейския път Е80. Светлините ориентирали разбойниците и селото често ставало жертви на атаки и кражби от тяхна страна, за това се наложило селото да бъде преместено на 4 км. от главния път, където се намира и до днес. Изсекли дърветата, освободили място и построили къщи.
По време на османската власт нивите на цялото село били собственост на турчин. Чифликът му бил в Герен махала. Сега местността се нарича „Турска бара“.
Хората от селото често се бунтували и участвали във въстанията през XVIII и XIX век. Когато завършила Руско-турската освободителна война през 1878 г. турците, заедно с жените и децата им били изгонени. Много от тях разпродали земите си на богати храбърчани. Разпродажбата била в злато.
Една година след това, през 1879 г., в селото било открито първото училище от 1-во до 4-то отделение. Нямало специална сграда за децата, а била наета частна къща. По-късно било построено училището, което изгоряло през 1953 г. по време на прожекция на кино-филм. След това било построено ново и по-голямо училище „Христо Ботев“ от 1-ви до 8-и клас. Първият учител в селото бил Жельо Попов
Селото попада в границите на Софийска епархия на Българската православна църква. Има само един православен храм – „Възнесение Господне“, обслужван към 2009 г. от свещеник Асен Божилов.
През 1901 г. с общи усилия хората построили черква с името „Свето Възкресение“ (Спасовден). На този ден бил, (както е и сега) съборът на селото. Първото бебе кръстено в черквата бил Спас Прекръски.
Останало без свещеник, в края на комунистическия период, селото не е полагало грижа за църквата си, такава не е проявила и Софийската митрополия. Стига се дотам, че храмът почти рухва. Преди десетина години с усилията на свещеника Асен Божилов, църковното настоятелство и кмета започва постепенно разчистването на останките от стария храм и се построява нов върху старите основи, но вече с хубава камбанария, изградена е и ниска сграда за нуждите на различните църковни треби. Храмът „Св. Възнесение Господне“ е осветен на 1 май 2010 година от Знеполския епископ Йоан.
В селото има работещи магазини за всякакви стоки, два ресторанта (единия селската кръчма), един автосервиз и един зъболекар.
Близо до селото се намира комплекс на ТКЗС с изградени 4 стопански сгради, 2 общежития с басейн и столова. За съжаление в момента общежитията не се използват, а от целия комплекс се използва малка част, където се отглеждат крави и кози.
В кв. Старо село, където се намира яз. Храбърско, е изграден комплекс „Green lake – Храбърско“ който има заведение и малък басейн. Мястото е подходящо за любителите на спортния риболов, както и за хора търсещи спокойствие сред природата.
Полето на селото е почти равно и много плодородно – отглеждат се зърнени култури: царевица, пшеница, слънчоглед.
Добив на лигнитни въглища от Храбърски въглищен участък, участакът е закрит и в момента не работи.
Селото има самостоятелна гара, на жп линията София-Волуяк-Перник. Гарата е пътническа и товарна и е ремонтирана през 2015 г. със средства на БДЖ.